вторник, 24 януари 2017 г.

Уолемия нобилис през януари

Връхната пъпка на уолемията изглежда почти по същия начин, както през ноември. Смолата не е станала повече.
През време на големите студове я прибрах от остъклената тераса, защото там падаше под -6 градуса.

събота, 14 януари 2017 г.

Илекс / Ilex aquifolium

Илекс / Джел / Ilex aquifolium е вид Илекс, произхождащ от западната и южната част на
снимка: парк Дондукова градина, Пловдив
Европа, северозападно Африка и Югозападна Азия. Този вид е познат заради използването му в коледните декорации.

Той е вечнозелено дърво или храст, които расте в сенчести места, в гори от дъб и букови или като жив плет. Адаптира лесно към различни условия и е пионер след голите сечи в горски масиви.
Като дърво може да надвишава 10 м височина, но бикновено е в храстовидна форма или малко дърво на около 1-2 м. Може да живее до 500 години, но обикновено не достига 100.

Описание

Илексът е вечнозелен храст/дърво, с диаметър на основния ствол 40-80 см, рядко 1 м или повече. Листата са дълги 5-12 см и 2-6 см широки, вечнозелени, с продължителност на живота около пет години, и са тъмнозелени от горната повърхност и по-светли от долната страна, овални, жилави, лъскави, на дръжки от 5 до 9 см дълги см. В младите и в долните клони на зрелите дървета, листата са с три до пет остри шипове от всяка страна, като посоката на шиповете се редува нагоре и надолу. Листата на горните клони на зрели дървета нямат бодли.
Цветовете са бели, четири делни и се опрашват от пчелите. Илексът е двудомно растение, което означава, че има мъжки и женски растения растения. Полът не може да се определи, докато растенията не влезнат в репродуктивна възраст, обикновено между 4 и 12 години. При мъжките, цветовете са жълтеникави и се появяват в аксиларни групи. При женските, цветовете са изолирани или в групи от по три и са малки и бели или леко розови, като се състоят от четири венчелистчета и четири чашелистчета частично слети в основата.
Плодът е червен плод с костилка, около 6-10 мм в диаметър, с ярко червен или ярко жълто цвят, което узрява през октомври-ноември; По това време те са много горчиви. Това се дължи на илицин / ilicin и за това се консумират към края на зимата, след измръзване като са станали по-меки и по-вкусни. Те се консумират от гризачи, птици и големи тревопасни животни. Всеки плод съдържа 3 до 4 семена, които имат дълъг цикъл на покълване, който може да трае 2-3 години. Плодове имат само на женски растения, но за това е необходимо да има мъжките растения в близост до тях за опрашване.

Разпространение

В днешно дни Илексът е разпространен в Западна Азия и Европа в храсталаците на дъбови и букови гори, въпреки че на места може да се образува плътен храст като доминиращ вид. Растението изисква влажни, сенчести среди, открити в рамките на гори или в сенчести склонове, скали и планински проломи.
По протежение на западното крайбрежие на Съединените американски щати, от Калифорния до Британска Колумбия, неместния илекс се оказва много агресивен, разпространява се бързо като в родна среда, процъфтява в сянка и измества местните видове. За това е включен в списъка на монитора на Държавния съвет на Вашингтон за контрол на вредни плевели, е обявен за инвазивен вид растение клас C в Портланд. 
През последните 70 милиона години Средиземноморския регион, Европа, и северозапад Африка има по-влажен климат и голяма част от територията е покрита от лаврови гори. Илексът е типичен представител на видовете от този биом. Там са включени много от сегашните видове от рода джел. През Плиоцена настъпва засушаване на територията на Средиземноморския басейн. Лавровите гори постепенно отстъпват, заменени от повече суша склерофилни (sclerophyll – дървесни растения с вечнозелени листа, които са здрави и дебели, за да се намали загубата на вода) растителни съобщества. Сегашният вид Илекс (Ilex aquifolium) е резултат от тази промяна. Повечето от последните останали лаврови гори в района на Средиземно море се смята, че са измрели преди около 10 хиляди години.

Екология

Илексът е пионерски тип растение, което запазва и обогатява почвата за улесняване на колонизация от други. Той е екологичен показател за добре запазена или възстановена зона с малко човешка намеса. Предпочита сравнително влажни зони, до шестстотин метра в надморска височина, толерира средиземноморска лятна суша както и студ. Растението се среща често в Гарик и храсти и също се намира в широколистна гора и дъбова гора.
В храсталацие от илекс по-малките птици са защитени сред бодливите листа. След първата слана за сезона, плодовете на илекса стават меки и падат на земята и служат като храна за зимни птици в момент на оскъдни ресурси.
Цветовете са атрактивни като източници на нектар за насекоми като пчели, оси, мухи, и малки пеперуди.
Това е инвазивен вид на Западния бряг на САЩ и Хавай.

Култивиране

На повечето хора илексът е познат от коледните картички и венци. Селектирани са многобройни сортове поради неговата атрактивност през зимния период. Той е широко разпространен в паркове и градини в райони с умерен климат. За да се гарантира поникване от семена трябва де се отглеждат мъжки и женски екземпляри заедно, Червените плодчета, които познават хората се произвеждат само от женски растения. По тази причина в парковете обикновено се засаждат само женски растения. Не може да се очаква от семена, събирани от там да поникнат растения. За гарантиране на пола, а и поради по-дългия период на изчакване преди растенията да навлязат в репродуктивна възраст, когато са атрактивни растенията се размножават вегетативно. 


вторник, 10 януари 2017 г.

Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през януари

Инструкциите за уолемия нобилис през януари

Вашето дърво има бели шапки от смола в края на всяко стъбло. Продължавайте да потдържате почвата на дървото влажна. Ако отглеждате дървото в затворено помещение осигурете му достатъчно светлина.