Вечнозелената секвоя оцелява при силен вятър, пожари и сеч

Вечнозелените секвоии (Sequoia sempervirens) са дърветата, които устояват в най-ветровитите условия на земната повърхост, защото такова е мястото на естественото им разпространение. 
Това се дължи на корените им. Те нямат централен корен, но имат мощни странични корени. Тези корени могат да проникнат само 3-4 метра дълбоко в земята, но се разгръщат много настрани - 20-25 метра. 
Те са единствените иглолистни дървета, които правят издънки. Издънките са на туфи. При отрязване на дървото или при големи пожари, каквито се случват, както и при много от широколистните, дърветата могат да израстнат наново от издънка. 

Спящи пъпки за развитие на ново дърво има и на всякъде по стъблото. Издънки, излизащи от стъблото на по-голяма височина също правят въздушни туфи. В тези туфи се задържат вода, мъхове и други и постепенно се превръщат в изнесена хранителна среда на секвоите. Така формираните туфи могат да станат като ново ниво на гората - там порастват треви, има гнезда на птици, леговища на животни. 
С този механизъм на изнесено място на хранителна среда вечнозелените секвои успяват да пораснат толкова на високо и стават на-високите дървета на Земята.