Втора вечно секвоя пред блока

Засадихме втора вечнозелена секвоя (sequoia sepervirens) този път в градинката пред блока на 3-ти ноември 2023 година.

Дървото е сменена фиданка от 2018 година.

Снимката е от няколко дни по-късно.

Изчанчените градини в Западна Европа

Зелен коридор/проход към двореца в Шон Брун, Виена

Така се случваше, че по едно време пътувах в страни от Западна Европа, но през есенно-зимния период. Тогава повече се откроява странния от моя гледна точка подход за резитба на дърветата.

Алея от чуканизирани дървета
някъде из Дания

Чрез резитба те приличат на стена, на табло за съобщения, квадратни или чадъровидни, чуканизирани или всякакви други странни форми.

Не съм сигурна точно как изглеждат чуканизираните дървета когато са разлистени, но без листа изглеждат доста жалко или по-скоро отблъскващо.

Чинар, не мога да определя замисъла
на резитбата, Кьолн.

Може би третата снимка е пример за разлистване след някакво моделирано с техника, подобна на чуканизирането дърво чинар.

Ограда от модифицирани дървета, Дъблин

Преди време, когато писах статията за 6-те реда дървета погледнах снимките за Шанз-Елизе, видях, че и там дърветата са квадратни.

Дали ще навлезе това изчанчено отношение към дърветата у нас? Дали на дърветата им харесва? 

Мисля, че вече съм виждала и у нас такива опити.

Чинари по крайбрежната, дали това е добро решение?

Не всеки вид дървета са подходящи за засаждане около водни басейни. Особено, когато се прави резитба, при която клоните са максимум на 2-3 години.

Тези чинари по крайбрежната на Женевското езеро са изцяло маносани от влагата от езерото. Освен, че не са подходящи като вид постоянната резитба допълно подпомага маносването.

Зависима ли е метасеквоята от водата

Това е сложен въпрос, който си задавам напоследък.

Гледайки дърветата в ботаническите градини (Дъблин, Лондон), където дърветата са разположени покрай езерата тя е зависима от водата. Но може този подход да е избран по-отдавна, когато хората не с имали достатъчно опит и наблюдения за самите метесеквои, на базата на сходството и с блатния кипарис, който е зависим от вода.
Най-високата метасеквоя, която съм виждала е тази от снимката. Но според източници, които я наблюдават от близо това се дължи на обилното количество вода, което постоянно се излива около корените и.
Метасеквоята в парка Бунарджик е по-висока от околните дървета. Може ли за това да има принос близката чешмичка, ако водата подземно се оттича близко до корените и? Но тогава трябва и съседните дървета да са толкова високи.
Метасеквоята в Бачковския манастир е доста стара, без признаци на засъхване, засадена на терен, който може да е облагороден от дейността на манастира, но в дълбочина вероятно почвата е камениста. Но и там има чешмичка много наблизо с възможност за оттичане в нейна посока. И манастирските чешмички работят целогодишно без спиране за разлика от парковите.
Метасеквоята в двора на математическата в Пазарджик имаше почти всекидневен поливач в първите 3 години, но вече няма такъв, а продължава да расте бързо без признаци на засъхване.
Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов в София вероятно има някакво минимаално допълнително поливане (освен от дъжда), но едва ли е съществено, камо ли много.
Каквото и да е поливането на тези дървета в Пловдив в предимно бетоновата среда наоколо и температурите там, ако е зависима от вода трябваше да има езерце, а не скална алея.
И т.н. още много примери на за и против.

Метасеквои и лирови дървета

Кът с 2 метасеквои, 2 лирови дървета и една вечно зелена магнолия. Има и два сребристи смърча. Мястото е аранжирано като скален кът към заведение и е затворено за навлеци. Дърветата са малко на гъсто за това място, но и трите вида не растат на широко, а на високо.
На заден план е прелезът, който съм пресичала в Пловдив всеки ден като съм ходила към училището.
В Пловдив много по-често срещам метсеквои, отколкото в София, въпреки че е по-топло и сухо.

Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов

Сигурна съм, че имам снимка на това дърво от преди в блоговете си. Аз съм го намерила още през 2007 година. Но не мога да намеря публикация.

метасеквоя

Декоративни дървета в Женева

Ще засегна само дърветата, за които до момента пиша в този блог, не всички.

секвоя семпервиренс, Женева

За разлика от други градове в Европа, където съм била във всяко нещо като градина (малък парк) в Женева имаше поне по една Секвоя семпервиренс (Sequoia sempervirens). Виждах ги дори от трамвая. Имаше и Метасеквои и Гиганстви секвои, но както обикновено в другите градове единични бройки.

амброви дървета, Женева

лирово дърво, Женева

Като дърво, посадено покрай улиците много често се срещаше Амброво дърво (Liquidambar styraciflua). Никъде другаде не съм виждала толкова много амброви дървета.
В паркчетата, много рядко по улиците, имаше гинко и лирово дърво.

гинко дърво, Женева

По булеварда покрай езерото от към фонтана имаше чинари. Бяха с много мана. И на други места в близост до езерото имаше чинари, и те с много мана по листата. Това не е подходящо дърво за влажна атмосфера. Те са твърде склонни към маносване.

чинар, Женева

А и начина на потдръжка на тези дървета с окастряне на всички клони до основен коронен клон, който също предварително е скъсен съдейства за маносването. Така всички клони на пролет са едногодишни леторасти, които са много по-уязвими от маната. Чинарите са големи дървета и от определена възраст растат бързо. Бързо се развиват и имат забележим ефект, където се посадят. Но трудно се контролират по-нататък без драстични мерки за форматиране.
Ако бяха избрали амброви дървета за крайбрежните улици, както на други места, дърветата щяха да са по-добре, но може би много по-бавно е щял да се получи ефекта от озеленяването в началото, след засаждането.

Неустойчиво развитие

Неустойчиво развитие в засаждането на дървета в градска среда е разпространено не само в България.
Това е снимка от улица във Виена. И тук всяко дърво е обиколено с трупове от други. Съотношението между живото дърво към трупа  за Виена е по-добър, но все е много странно. Да отрежеш живо дърво, за да оградиш друго дърво.
В България не би могло да се сложат временни железни предпазители, защото ще бъдат твърде примамливи за кражба. Но би трябвало за Виена нещата да са други.
Аз не знам какво може да е решение на този казус за България. Всяко нещо за ограда у нас е примамливо за крадене, дори и дърветата.
Къде ли мога да прочета как се вписва тази практика за засаждане на дървета с ограда от отрязани дървета в теорията за устойчиво развитие?

Червените дъбове по Стамболийски