През юли голяма част от листата опадаха, защото маната върху тях беше дебела. Тя не се повлиява изобщо от препаратите за мана за лозницата. Част от напълно обезлистените клони са отрязани.През септември започнаха да узряват, но все още цъфти интензивно. И новите листа хванаха мана, но по-лека форма.
Храста продължава да цъфти, но всъщност малко от цветовете вързват. Може да се добавят още няколко бройки след 2-3 седмици.
Но въобще заслужава ли си? Как ли се гледа Годжи Берито, което се продава с произход България, че да стане нещо? А това, което е биологично?
Единственият добив са 7 нови храста през годините, които раздадох. А дали един не продадох? Всъщност има един за раздаване.
Ако бяха останали щеше мястото да се превърне в див храсталак. Както и става обикновено. Защото отдавна го има у нас във формата на доста непотребен растителен вид.
Другия храст, който не е подкастрян изобщо няма завръз тази година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.