Вечнозелената секвоя (Sequoia sempervirens) или секвоя семпервиренс е вечнозелено иглолистно дърво, единствен жив представител от
род секвоя (Sequoia).
В България е известна гигантската секвоя (
Sequoiadendron giganteum), която е единствен представител от род Sequoiadendron. Тя е интродуцирана у нас от Фердинанд и вече е сравнително често срещана в парковете и обществените градини, по-рядко в частни градини заради размерите си.
Друго дърво,
метакевоя глиптостробоидес (Metasequoia glyptostroboides) e единствен представител на род Metasequoia.
Трите рода формират подсемейство Sequoioideae.
Трите секвои са известни и като червенокорите дървета.
По заслуги на Фердинанд у нас има доста гигански секвои. Въпреки, че има вечнозелени секвои на отделни места дървото е почти неизвестно. Например дърветата от снимката са от България.
Много често става объркване при преводи на литература и дори дублиране между гиганската и венозелена секвои. Двете имат много общи черти. Най-важно имат обща територия на разпространение - западния бряг на САЩ в региона на щатите Калифорния и Сиера Невада и общо име - Секвоя. Счита се, че и двата вида разчитат на въздушната влажност в близост до преговата ивица за достигането на големите си размери, както и доживяване до хилядолетна възраст.
В България като се каже секвоя се разбира гигантската секвоя. Наистина има значение това, че царят е въвел дървото у нас. Например в Румъния не може да се видят големи дървета гиганска секвоя в парковете, а и малки не се срещат често. Дори в ботаническата им градина има само едно дърво. В Румъния е подходящо са блатни кипариси, някой го е заселил по-масово и има доста.
В други страни като Австралия, Англия, дори в самата САЩ може би по-известна е вечнозелената секвоя. За нея става въпрос в книги на Селинджър, в част от филмите на Нешънъл Джеографик. В преводите у нас обикновено се слага името на гигантската секвоя. Дори пред дърветата от снимката по-горе стои надписа от втората снимка.
Но има объркване и в обратна посока. В българската wikipedia има статия, където се споменава вечнозелена секвоя, но снимките са на гигантски секвои.
 |
| гигантска секвоя до Боянската църква |
Освен прилики има и разлики.
Вечнозелената секвоя е най-високото дърво на Земята (и най-дългия жив организъм) - дървото
Хиперион. Гигантската секвоя е най-голямото дърво Земята, по обем - дървото
Генерал Шърмън.
Игличките на вечнозелената
секвоя приличат на игличките на елите, а игличките на гигантската на тези на кипарисите.
Силуетите на дърветата в ранна възраст се различават. Възрастта, на която ние ги виждаме у нас е ранна - максимум 100-200-300 години. Тя е много ранна в сравнение с върастта от 1000-2000-3000 години, до която могат да доживеят. На по-ранна възраст гигантската секвоя има по-ясен конусовиден силует, докато на вечнозелената е с по-разхвърлян. Счита се, че вечнозелената секвоя живее 1000 години по-малко от гигантската.
Вечнозелената секвоя е по-топлолюбива от гигантската. В списъка на
USDA зоните за основните дървета (Министерството на Съединените щати на земеделието / United States Department of Agriculture / USDA) гигантската е в зона 6, а вечнозелената в зона 7.
(Виж зониране на България)
Статиите, които съм чела за вечнозелената секвоя в Интернет са написани от хора, които смятат дървото за изключително. Суперлативите по негов адрес са много по-големи, отколкото нещата писани за гигантските секвои. Може би и аз вече спадам към хората харесващи много вечнозелената секвоя.
Ние вече знаем, че климата в България не е подходящ за достигане на голяма възраст и голяма височина на гигантските секвои поради липсата на въздушна влажност. Доста от дърветата, засадени преди 70-80 години, ако не са изрязани поради лошото ситуиране в близост до сгради, са достигнали размери, при които има значение тази влажност. Вече се забелязват признаци на засъхване на върховете им. Но дали няма и друга причина?
Навякъде у нас дърветта са засадени като единични или група дървета, най-често в градска среда или в близост до градска. Дървета, които са в бивши, но много бивши, разсадници, заедно с други видове дървета са образували нещо като малки гори и са в доста добро състояние. Приема се, че дивото състояние на всеки вид дърветата е масив, с преобладаване на този вид, като масивът заема голяма територия. В горските масиви условията създадени от местните растителни и животински обитатели са доста по-добри за съществуване на дърветата. Такива доста възрастни дървета в добро състояние могат да се видят в Борисовата градина, защото тя е почти гора, а мястото където са е Папиниерата, означаващо разсадник; в Кюстендил, на място, където в миналото също е било място като разсадник. Трите гигнтски секвои в двора на Боянската църква, засадени от царица Елеонора, също се развиват добре. Там целия регион си е гора.
Не е минало много време, от времето, когато хората са започнали да засаждат дървета масово за декорация или на места, които не са регион на естествено разпространение. За това не може да се направи сравнение с възрастта, до която могат да достигнат тези дървета. Счита се, че в регионите с близък климат до естествения на секвоите и по-специално с голяма въздушна влажност те са успешни. А в другите места?
Голяма част от дърветата, ползвани като декортивни биват унищожавани от градската среда или от хората преди да достигнат възраст от 100 години. Хората са използвали дърветата като основен градивен и енергиен материал в продължение на хилядолетия. Днес никой не знае пределната възраст на повечето видове, защото всички по-възрастните екземпляри са унищожени. Независимо, че този период е минал, че вековните или по-скоро доста по-възрастни от век дървета са защитени, където и да засадим дърво вероятността да оцелее над 100 години е много малка. Едва ли който и да е от нас ще го бодне в средата на някоя поне 100 декарова гора, разположена на недостъпно място. На всякъде другаде може да се окаже, че пречи на някого или на нещо, или може да стане за сеч.
Тези два вида секвои у нас са декоративни. И като такива се отглеждат главно в градска среда. В нея част от гигантските секвои вече страдат.
Дали да спрем да ги засаждме? Те и другите видове страдат, особено като достигнат голяма възраст, и то по-малка от 100 години.
А дали самия Фердинанд би ги донесъл тук, ако знаеше, че ще започнат да страдат и няма да изглеждат толкова добре?
И дали да започнем у нас да засаждаме и вечнозелена секвоя като знаем, че тя може би ще има същите проблеми при по-голяма възраст, защото според мен има твърде малко дървета за да се разбере?
Или може да се окаже по-подходяща? Или по-неподходяща за нашия климат?
Видях женските шишарки на върха на тези гигантски секвои в патк Младост 3. Има от миналата година и от тази година. Но подозирам, че и при тях мъжки ще се появят след много време.
Бих казала, че гигантските секвои са типично дърво в българските църкви. В няколко има 
Тези гигантски секвои са на място, където са направили разсад от семена купени по някаква 
Въпреки, че от северната страна на Витоша, т.е. тези села които сега са квартали на София, времето е доста по-студено от София и доста по-студено от препоръчителното място за растеж на Гигантски секвои тук в дворовете има много. Дворовете за доста скромни на размер за такива дървета хората не са мислили, когато са ги садили. Има такива секвои вече доста големи и в по-добро състояние, отколкото са същите в градска среда.
На снимката са семена на Гигантска секвоя, Метасеквоя и Секвоя семпервиренс (подредени от ляво надясно). Семената са еднакви по форма и вид и почти еднакви на големина. Шишарките им също си приличат, но има по-голяма разлика в размера, отколкото при семената.
На снимката са женски шишарки на Метасеквоя, Секвоя семпервиренс и Гигантска секвоя.
Вечнозелената секвоя (Sequoia sempervirens) или секвоя семпервиренс е вечнозелено иглолистно дърво, единствен жив представител от 
Въпреки, че тази гигантска секвоя е до вода (канала в Пазарджик) не се развива. Върхът и е засъхнал.
Дървото на снимката е в един списък на столетните дървета.
