 |
| Ботаническа градина, Бон, юни 2008 |
Wollemia Nobilis на български Уолемия нобилис или Волемия нобилис (все още няма научни статии с точното наименование на дървото) е вечно зелено иглолистно дърво, което е било открито през 1994 г. в закътано дефиле с влажен климат в зоната на Националния парк Уолеми в Нов Южен Уелс на Австралия. Видът е пречислен към род Wollemia. Wollemia е род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Родът е кръстен на Националния парк. В английско говорещите региони за име на дървото е възприето Wollemi pine, въпреки, че няма нищо общо с род борови.
В региона, където е открита не биха ползвали звуковото произнасяне като волемия и за това по-нататък ще използвам уолемия.
Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis) е
"жива вкаменелост" (liwing fosil), тъй като тя представлява единствения останал
член на древен род, датиращи от времето на динозаврите, от преди повече от 65
милиона години. Фосили на дървото се намират в периода до 200 милиона години назад.
 |
| Ботаническа градина, Дъблин, 2014 |
Дървото има изключително ограничено разпространение в естествена среда. През 1998 г. са преброени само 40 възрастни дървета и около 200 семенни фиданки в Националния парк Уолеми в Австралия. Това е причината да бъде със статут критично застрашена в световния червен списък на видовете.
Уолемия нобилис е високо дърво, до 40 м височина, със сравнително тясна корона. Зрелите индивиди имат множество стволове излизащи от основата. Дебелината на ствола може да достигне 1 метър диаметър, а кората е много силно напукана и неравна.
Уолемия нобилис е двуполово дърво. Женските и мъжки шишарки се срещат едновременно на един екземпляр като женските са на по-високите, а мъжките на по-ниските клони.
Видът е дългоживеещ. Измежду откритите има дърво на около 1000 години.
Уолеми се размножава вегетативно и от семена.
След откриването и са произведени множество растения от семена и резници и през 2005 те са разпространени в ботаническите градини по света, за да се провери издръжливостта и.
 |
| Кю гардънс, Лондон, 2016 |
Уолемия нобилис може да издържа на студено до -10 градуса по Целзий, но тези температури като екстремни, а не като средна минимална за зимата. За климатичните условията на България това означава почти невъзможно презимуване навън.
Моята първа среща е била още през 2008 година в ботаническата градина в Бон. Снимката горе е от това време като няма снимка на наименованието и. Вниманието ни към нея беше насочено от "трети" страни, дори не сам сигурна точно от кой.
След като знаех за съществуването на уолемия нобилис, когато ходех на посещение в ботаническите градини проверявах за такива дървета.
Уолеми дървета на открито има в ботаническите градини в Дъблин и Лондон, освен в Бон. Може би няма в тези в Берлин и Копенхаген, или нямаше, когато съм ходила през 2014. Дърветата в Дъблин и Лондон са от партидата от 2005. И в трите града, където съм ги виждала, са по-севрни от България. Там е по-хладно като цяло, но през зимата температурите не стават толкова ниски.
Вече имам уолемия нобилис у нас в къщи.
Пъпките на Уолемито са покрити със смола. На снимката може да видите връхната пъпка на моята през ноември.
Официална страница на
Уолемия нобилис / Wollemia Nobilis.
Други статии за Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis):
