сряда, 15 февруари 2017 г.

Семена на илекс

Това са семена от илекс (Ilex aquifolium). Приличат на мравки.
Въпреки, че не може да е сигурно, че имат кълняемост, защото не е сигурно, че има мъжко растение наоколо, точно тук има няколко растения. Може да има и мъжки измежду тях.
Семената са от сухи кутийки, не от червените, които все още са налични в момента.

вторник, 24 януари 2017 г.

Уолемия нобилис през януари

Връхната пъпка на уолемията изглежда почти по същия начин, както през ноември. Смолата не е станала повече.
През време на големите студове я прибрах от остъклената тераса, защото там падаше под -6 градуса.

събота, 14 януари 2017 г.

Илекс / Ilex aquifolium

Илекс / Джел / Ilex aquifolium е вид Илекс, произхождащ от западната и южната част на
снимка: парк Дондукова градина, Пловдив
Европа, северозападно Африка и Югозападна Азия. Този вид е познат заради използването му в коледните декорации.

Той е вечнозелено дърво или храст, които расте в сенчести места, в гори от дъб и букови или като жив плет. Адаптира лесно към различни условия и е пионер след голите сечи в горски масиви.
Като дърво може да надвишава 10 м височина, но бикновено е в храстовидна форма или малко дърво на около 1-2 м. Може да живее до 500 години, но обикновено не достига 100.

Описание

Илексът е вечнозелен храст/дърво, с диаметър на основния ствол 40-80 см, рядко 1 м или повече. Листата са дълги 5-12 см и 2-6 см широки, вечнозелени, с продължителност на живота около пет години, и са тъмнозелени от горната повърхност и по-светли от долната страна, овални, жилави, лъскави, на дръжки от 5 до 9 см дълги см. В младите и в долните клони на зрелите дървета, листата са с три до пет остри шипове от всяка страна, като посоката на шиповете се редува нагоре и надолу. Листата на горните клони на зрели дървета нямат бодли.
Цветовете са бели, четири делни и се опрашват от пчелите. Илексът е двудомно растение, което означава, че има мъжки и женски растения растения. Полът не може да се определи, докато растенията не влезнат в репродуктивна възраст, обикновено между 4 и 12 години. При мъжките, цветовете са жълтеникави и се появяват в аксиларни групи. При женските, цветовете са изолирани или в групи от по три и са малки и бели или леко розови, като се състоят от четири венчелистчета и четири чашелистчета частично слети в основата.
Плодът е червен плод с костилка, около 6-10 мм в диаметър, с ярко червен или ярко жълто цвят, което узрява през октомври-ноември; По това време те са много горчиви. Това се дължи на илицин / ilicin и за това се консумират към края на зимата, след измръзване като са станали по-меки и по-вкусни. Те се консумират от гризачи, птици и големи тревопасни животни. Всеки плод съдържа 3 до 4 семена, които имат дълъг цикъл на покълване, който може да трае 2-3 години. Плодове имат само на женски растения, но за това е необходимо да има мъжките растения в близост до тях за опрашване.

Разпространение

В днешно дни Илексът е разпространен в Западна Азия и Европа в храсталаците на дъбови и букови гори, въпреки че на места може да се образува плътен храст като доминиращ вид. Растението изисква влажни, сенчести среди, открити в рамките на гори или в сенчести склонове, скали и планински проломи.
По протежение на западното крайбрежие на Съединените американски щати, от Калифорния до Британска Колумбия, неместния илекс се оказва много агресивен, разпространява се бързо като в родна среда, процъфтява в сянка и измества местните видове. За това е включен в списъка на монитора на Държавния съвет на Вашингтон за контрол на вредни плевели, е обявен за инвазивен вид растение клас C в Портланд. 
През последните 70 милиона години Средиземноморския регион, Европа, и северозапад Африка има по-влажен климат и голяма част от територията е покрита от лаврови гори. Илексът е типичен представител на видовете от този биом. Там са включени много от сегашните видове от рода джел. През Плиоцена настъпва засушаване на територията на Средиземноморския басейн. Лавровите гори постепенно отстъпват, заменени от повече суша склерофилни (sclerophyll – дървесни растения с вечнозелени листа, които са здрави и дебели, за да се намали загубата на вода) растителни съобщества. Сегашният вид Илекс (Ilex aquifolium) е резултат от тази промяна. Повечето от последните останали лаврови гори в района на Средиземно море се смята, че са измрели преди около 10 хиляди години.

Екология

Илексът е пионерски тип растение, което запазва и обогатява почвата за улесняване на колонизация от други. Той е екологичен показател за добре запазена или възстановена зона с малко човешка намеса. Предпочита сравнително влажни зони, до шестстотин метра в надморска височина, толерира средиземноморска лятна суша както и студ. Растението се среща често в Гарик и храсти и също се намира в широколистна гора и дъбова гора.
Чисти насаждения от Hollies могат да растат в лабиринт от трезорите, в които дроздове и елени прибягват, докато по-малките птици са защитени сред своите бодливи листа. След първата слана за сезона, плодовете на илекса стават меки и падат на земята служат като важна храна за зимни птици в момент на оскъдни ресурси.
Цветовете са атрактивни като източници на нектар за насекоми като пчели, оси, мухи, и малки пеперуди.
Това е инвазивен вид на Западния бряг на САЩ и Хавай.

Култивиране

На повечето хора илексът е познат от коледните картички и венци. Селектирани са многобройни сортове поради неговата атрактивност през зимния период. Той е широко разпространен в паркове и градини в райони с умерен климат. За да се гарантира поникване от семена трябва де се отглеждат мъжки и женски екземпляри заедно, Червените плодчета, които познават хората се произвеждат само от женски растения. По тази причина в парковете обикновено се засаждат само женски растения. Не може да се очаква от семена, събирани от там да поникнат растения. За гарантиране на пола, а и поради по-дългия период на изчакване преди растенията да навлязат в репродуктивна възраст, когато са атрактивни растенията се размножават вегетативно. 


вторник, 10 януари 2017 г.

Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през януари

Инструкциите за уолемия нобилис през януари

Вашето дърво има бели шапки от смола в края на всяко стъбло. Продължавайте да потдържате почвата на дървото влажна. Ако отглеждате дървото в затворено помещение осигурете му достатъчно светлина.

четвъртък, 22 декември 2016 г.

Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през декември


Инструкциите за уолемия нобилис през декември


Може би не в първата година, но ако продължите да отглеждате Вашата уолемия нобилис в контейнер през следващите години тя може да стане превъзходно коледно дърво от времето на динозаврите.
Не забравяйте, че тя не може да се обслужи с джин и тоник / ракия или вино (които могат да доведат до временна загуба на паметта) и се нуждае от време на време от поливане. По време на празниците не забравяйте да потдържате почвата влажна.

вторник, 20 декември 2016 г.

Wollemia Nobilis / Уолемия нобилис / Волемия нобилис

Ботаническа градина, Бон, юни 2008
Wollemia Nobilis на български Уолемия нобилис или Волемия нобилис (все още няма научни статии с точното наименование на дървото) е вечно зелено иглолистно дърво, което е било открито през 1994 г. в закътано дефиле с влажен климат в зоната на Националния парк Уолеми в Нов Южен Уелс на Австралия. Видът е пречислен към род Wollemia. Wollemia е род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Родът е кръстен на Националния парк. В английско говорещите региони за име на дървото е възприето Wollemi pine, въпреки, че няма нищо общо с род борови.
В региона, където е открита не биха ползвали звуковото произнасяне като волемия и за това по-нататък ще използвам уолемия.
Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis) е "жива вкаменелост" (liwing fosil), тъй като тя представлява единствения останал член на древен род, датиращи от времето на динозаврите, от преди повече от 65 милиона години. Фосили на дървото се намират в периода до 200 милиона години назад.
Ботаническа градина, Дъблин, 2014
Дървото има изключително ограничено разпространение в естествена среда. През 1998 г. са преброени само 40 възрастни дървета и около 200 семенни фиданки в Националния парк Уолеми в Австралия. Това е причината да бъде със статут критично застрашена в световния червен списък на видовете.
Уолемия нобилис е високо дърво, до 40 м височина, със сравнително тясна корона. Зрелите индивиди имат множество стволове излизащи от основата. Дебелината на ствола може да достигне 1 метър диаметър, а кората е много силно напукана и неравна.

Уолемия нобилис е двуполово дърво. Женските и мъжки шишарки се срещат едновременно на един екземпляр като женските са на по-високите, а мъжките на по-ниските клони.

Видът е дългоживеещ. Измежду откритите има дърво на около 1000 години.

Уолеми се размножава вегетативно и от семена.
След откриването и са произведени множество растения от семена и резници и през 2005 те са разпространени в ботаническите градини по света, за да се провери издръжливостта и.

Кю гардънс, Лондон, 2016
Уолемия нобилис може да издържа на студено до -10 градуса по Целзий, но тези температури като екстремни, а не като средна минимална за зимата. За климатичните условията на България това означава почти невъзможно презимуване навън.

Моята първа среща е била още през 2008 година в ботаническата градина в Бон. Снимката горе е от това време като няма снимка на наименованието и. Вниманието ни към нея беше насочено от "трети" страни, дори не сам сигурна точно от кой.

След като знаех за съществуването на уолемия нобилис, когато ходех на посещение в ботаническите градини проверявах за такива дървета. 

Уолеми дървета на открито има в ботаническите градини в Дъблин и Лондон, освен в Бон. Може би няма в тези в Берлин и Копенхаген, или нямаше, когато съм ходила през 2014. Дърветата в Дъблин и Лондон са от партидата от 2005. И в трите града, където съм ги виждала, са по-севрни от България. Там е по-хладно като цяло, но през зимата температурите не стават толкова ниски.

Вече имам уолемия нобилис у нас в къщи.

Пъпките на Уолемито са покрити със смола. На снимката може да видите връхната пъпка на моята през ноември.
Официална страница на Уолемия нобилис / Wollemia Nobilis.

Други статии за Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis):


 




  

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Женски шишарки при секвоите

На снимката са женски шишарки на Метасеквоя, Секвоя семпервиренс и Гигантска секвоя.
Шишарките на метасеквоята са дребни и гладки - на снимката в ляво.
Шишарките на гигантската секвоя са доста по-едри и грапави - на снимката в дясно.
Шишарките на вечнозелената секвоя са средно между двете - дребни като на метасеквоите и ръбести като на гигантската.
Разположението на семената и люспите между тях са еднакви и за трите вида секвои.