Вечнозелена секвоя и Гигантска секвоя

Вечнозелената секвоя (Sequoia sempervirens) или секвоя семпервиренс е вечнозелено иглолистно дърво, единствен жив представител от
род секвоя (Sequoia).
В България е известна гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum), която е единствен представител от род Sequoiadendron. Тя е интродуцирана у нас от Фердинанд и вече е сравнително често срещана в парковете и обществените градини, по-рядко в частни градини заради размерите си.
Друго дърво, метакевоя глиптостробоидес (Metasequoia glyptostroboides) e единствен представител на род  Metasequoia.
Трите рода формират подсемейство Sequoioideae.
Трите секвои са известни и като червенокорите дървета.
По заслуги на Фердинанд у нас има доста гигански секвои. Въпреки, че има вечнозелени секвои на отделни места дървото е почти неизвестно. Например дърветата от снимката са от България.
Много често става объркване при преводи на литература и дори дублиране между гиганската и венозелена секвои. Двете имат много общи черти. Най-важно имат обща територия на разпространение - западния бряг на САЩ в региона на щатите Калифорния и Сиера Невада и общо име - Секвоя. Счита се, че и двата вида разчитат на въздушната влажност в близост до преговата ивица за достигането на големите си размери, както и доживяване до хилядолетна възраст.

В България като се каже секвоя се разбира гигантската секвоя. Наистина има значение това, че царят е въвел дървото у нас. Например в Румъния не може да се видят големи дървета гиганска секвоя в парковете, а и малки не се срещат често. Дори в ботаническата им градина има само едно дърво. В Румъния е подходящо са блатни кипариси, някой го е заселил по-масово и има доста.
В други страни като Австралия, Англия, дори в самата САЩ може би по-известна е вечнозелената секвоя. За нея става въпрос в книги на Селинджър, в част от филмите на Нешънъл Джеографик. В преводите у нас обикновено се слага името на гигантската секвоя. Дори пред дърветата от снимката по-горе стои надписа от втората снимка.
Но има объркване и в обратна посока. В българската wikipedia има статия, където се споменава вечнозелена секвоя, но снимките са на гигантски секвои.

гигантска секвоя до Боянската църква

Освен прилики има и разлики.
Вечнозелената секвоя е най-високото дърво на Земята (и най-дългия жив организъм) - дървото Хиперион. Гигантската секвоя е най-голямото дърво Земята, по обем - дървото Генерал Шърмън.
Игличките на вечнозелената секвоя приличат на игличките на елите, а игличките на гигантската на тези на кипарисите.
Силуетите на дърветата в ранна възраст се различават. Възрастта, на която ние ги виждаме у нас е ранна  - максимум 100-200-300 години. Тя е много ранна в сравнение с върастта от 1000-2000-3000 години, до която могат да доживеят. На по-ранна възраст гигантската секвоя има по-ясен конусовиден силует, докато на вечнозелената е с по-разхвърлян. Счита се, че вечнозелената секвоя живее 1000 години по-малко от гигантската.
Вечнозелената секвоя е по-топлолюбива от гигантската. В списъка на USDA зоните за основните дървета (Министерството на Съединените щати на земеделието / United States Department of Agriculture / USDA) гигантската е в зона 6, а вечнозелената в зона 7. (Виж зониране на България)
Статиите, които съм чела за вечнозелената секвоя в Интернет са написани от хора, които смятат дървото за изключително. Суперлативите по негов адрес са много по-големи, отколкото нещата писани за гигантските секвои. Може би и аз вече спадам към хората харесващи много вечнозелената секвоя.
Ние вече знаем, че климата в България не е подходящ за достигане на голяма възраст и голяма височина на гигантските секвои поради липсата на въздушна влажност. Доста от дърветата, засадени преди 70-80 години, ако не са изрязани поради лошото ситуиране в близост до сгради, са достигнали размери, при които има значение тази влажност. Вече се забелязват признаци на засъхване на върховете им. Но дали няма и друга причина?
Навякъде у нас дърветта са засадени като единични или група дървета, най-често в градска среда или в близост до градска. Дървета, които са в бивши, но много бивши, разсадници, заедно с други видове дървета са образували нещо като малки гори и са в доста добро състояние. Приема се, че дивото състояние на всеки вид дърветата е масив, с преобладаване на този вид, като масивът заема голяма територия. В горските масиви условията създадени от местните растителни и животински обитатели са доста по-добри за съществуване на дърветата. Такива доста възрастни дървета в добро състояние могат да се видят в Борисовата градина, защото тя е почти гора, а мястото където са е Папиниерата, означаващо разсадник; в Кюстендил, на място, където в миналото също е било място като разсадник. Трите гигнтски секвои в двора на Боянската църква, засадени от царица Елеонора, също се развиват добре. Там целия регион си е гора.
Не е минало много време, от времето, когато хората са започнали да засаждат дървета масово за декорация или на места, които не са регион на естествено разпространение. За това не може да се направи сравнение с възрастта, до която могат да достигнат тези дървета. Счита се, че в регионите с близък климат до естествения на секвоите и по-специално с голяма въздушна влажност те са успешни. А в другите места?
Голяма част от дърветата, ползвани като декортивни биват унищожавани от градската среда или от хората преди да достигнат възраст от 100 години. Хората са използвали дърветата като основен градивен и енергиен материал в продължение на хилядолетия. Днес никой не знае пределната възраст на повечето видове, защото всички по-възрастните екземпляри са унищожени. Независимо, че този период е минал, че вековните или по-скоро доста по-възрастни от век дървета са защитени, където и да засадим дърво вероятността да оцелее над 100 години е много малка. Едва ли който и да е от нас ще го бодне в средата на някоя поне 100 декарова гора, разположена на недостъпно място. На всякъде другаде може да се окаже, че пречи на някого или на нещо, или може да стане за сеч.
Тези два вида секвои у нас са декоративни. И като такива се отглеждат главно в градска среда. В нея част от гигантските секвои вече страдат.
Дали да спрем да ги засаждме? Те и другите видове страдат, особено като достигнат голяма възраст, и то по-малка от 100 години.
А дали самия Фердинанд би ги донесъл тук, ако знаеше, че ще започнат да страдат и няма да изглеждат толкова добре?
И дали да започнем у нас да засаждаме и вечнозелена секвоя като знаем, че тя може би ще има същите проблеми при по-голяма възраст, защото според мен има твърде малко дървета за да се разбере?
Или може да се окаже по-подходяща? Или по-неподходяща за нашия климат?

• Женски шишарки при секвоите
• Семената на секвоите

Гинко билоба на входа на Шейново

Намерихме това дърво, благодарение на публикация в MaxMedica.
Според нея това е едно от най-старите дървета в България. Въпреки, че там се споменава 19 век други източници споменават началото на 20 век и дори 20-те години на 20-ти век като време за засаждане на дърветата в докторската градина, а вероятно и това на входа на АГ Шейново.
Дървото е толкова орязано, че дори не го видях при първо минаване.

А пазача на портала пита: Знаете ли какво е това?
И после обясни: Алое вера!

Метасеквоята пред блока

Метасеквоята пред блока, първа есен извън двора на село.

Зависима ли е метасеквоята от водата

Това е сложен въпрос, който си задавам напоследък.

Гледайки дърветата в ботаническите градини (Дъблин, Лондон), където дърветата са разположени покрай езерата тя е зависима от водата. Но може този подход да е избран по-отдавна, когато хората не с имали достатъчно опит и наблюдения за самите метесеквои, на базата на сходството и с блатния кипарис, който е зависим от вода.
Най-високата метасеквоя, която съм виждала е тази от снимката. Но според източници, които я наблюдават от близо това се дължи на обилното количество вода, което постоянно се излива около корените и.
Метасеквоята в парка Бунарджик е по-висока от околните дървета. Може ли за това да има принос близката чешмичка, ако водата подземно се оттича близко до корените и? Но тогава трябва и съседните дървета да са толкова високи.
Метасеквоята в Бачковския манастир е доста стара, без признаци на засъхване, засадена на терен, който може да е облагороден от дейността на манастира, но в дълбочина вероятно почвата е камениста. Но и там има чешмичка много наблизо с възможност за оттичане в нейна посока. И манастирските чешмички работят целогодишно без спиране за разлика от парковите.
Метасеквоята в двора на математическата в Пазарджик имаше почти всекидневен поливач в първите 3 години, но вече няма такъв, а продължава да расте бързо без признаци на засъхване.
Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов в София вероятно има някакво минимаално допълнително поливане (освен от дъжда), но едва ли е съществено, камо ли много.
Каквото и да е поливането на тези дървета в Пловдив в предимно бетоновата среда наоколо и температурите там, ако е зависима от вода трябваше да има езерце, а не скална алея.
И т.н. още много примери на за и против.

Метасеквоята пред строителния техникум в София беше подменена

След като оцеля една година на това място метасеквоята умря от неполиване от моя страна.
По моя инициатива беше подменена. Надявам се, че сега, когато е посадена в по-подходящо време ще оцелее. Разбира се пак зависи от поливане от моя страна.

Метасеквои и лирови дървета

Кът с 2 метасеквои, 2 лирови дървета и една вечно зелена магнолия. Има и два сребристи смърча. Мястото е аранжирано като скален кът към заведение и е затворено за навлеци. Дърветата са малко на гъсто за това място, но и трите вида не растат на широко, а на високо.
На заден план е прелезът, който съм пресичала в Пловдив всеки ден като съм ходила към училището.
В Пловдив много по-често срещам метсеквои, отколкото в София, въпреки че е по-топло и сухо.