сряда, 12 октомври 2016 г.

Зависима ли е метасеквоята от водата

Това е сложен въпрос, който си задавам напоследък.

Гледайки дърветата в ботаническите градини (Дъблин, Лондон), където дърветата са разположени покрай езерата тя е зависима от водата. Но може този подход да е избран по-отдавна, когато хората не с имали достатъчно опит и наблюдения за самите метесеквои, на базата на сходството и с блатния кипарис, който е зависим от вода.
Най-високата метасеквоя, която съм виждала е тази от снимката. Но според източници, които я наблюдават от близо това се дължи на обилното количество вода, което постоянно се излива около корените и.
Метасеквоята в парка Бунарджик е по-висока от околните дървета. Може ли за това да има принос близката чешмичка, ако водата подземно се оттича близко до корените и? Но тогава трябва и съседните дървета да са толкова високи.
Метасеквоята в Бачковския манастир е доста стара, без признаци на засъхване, засадена на терен, който може да е облагороден от дейността на манастира, но в дълбочина вероятно почвата е камениста. Но и там има чешмичка много наблизо с възможност за оттичане в нейна посока. И манастирските чешмички работят целогодишно без спиране за разлика от парковите.
Метасеквоята в двора на математическата в Пазарджик имаше почти всекидневен поливач в първите 3 години, но вече няма такъв, а продължава да расте бързо без признаци на засъхване.
Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов в София вероятно има някакво минимаално допълнително поливане (освен от дъжда), но едва ли е съществено, камо ли много.
Каквото и да е поливането на тези дървета в Пловдив в предимно бетоновата среда наоколо и температурите там, ако е зависима от вода трябваше да има езерце, а не скална алея.
И т.н. още много примери на за и против.

Няма коментари:

Публикуване на коментар