Естественото място на развитие на амбровите дървета е по-топло отколкото у нас. У нас те не се саморазмножават. В първите две години стъблата на малките растения са много тънки и не се вдървяват. Така те не могат да преживеят студения период и особено снежна зима. Повечето местни видове произвеждат много семена, които се разпространяват лесно и често в пространството наоколо могат да поникнат нови дървета, които трябва да се унищожат.
Дървото има красиви листа с много ясно изразен силует. Листата се разполагат така, че изцяло да се огряват от слънцето и от друга страна правят плътна сянка. През лятото са зелени, а през еснета преминават през различни цветове. Процесът на опадане на листата е бърз. Няма да се случи да се събират месеци, както е при чинара, с който имат известно сходство. Листата не се нападат от малките акари, които изяждат хлорофила, които обикновено харесват местните видове.
Дървото произвежда семена в топчета, които допълват красивия вид на дървото. Но семената са малки, опадат бързо, нямат летящо пухче и остават само топчетата. Те опадат чак през пролетта и са сравнително тежки, падат само под самата корона.
Дървото не е много голямо и подлежи на форматиране с рязане. Не големия размер може да е проблем при първоначалното засаждане, но в ограниченото улично пространство могъщите дърветата често се режат доста жестоко.
Името, с което бихте го асоцирали е нещо, което мирише хубаво. Източник на такава миризма са елементи в кората на дървото. Кората на дърветата е ситно набраздена и не дълбока. Тя не се напуква грозно, не се бели, под нея не се развъждат насекоми.
Дървото излъчва по-скоро хубава миризма.
Дърветата не правят издънки и корените не излизат навън, за да разрушат настилките и тротоарите.
За съжаление аз много рярко съм виждала амброви дървета, засадени покрай улиците.
Вижте всички статии за амбровото дърво в Мадам Тюлип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.