четвъртък, 22 декември 2016 г.

Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през декември


Инструкциите за уолемия нобилис през декември


Може би не в първата година, но ако продължите да отглеждате Вашата уолемия нобилис в контейнер през следващите години тя може да стане превъзходно коледно дърво от времето на динозаврите.
Не забравяйте, че тя не може да се обслужи с джин и тоник / ракия или вино (които могат да доведат до временна загуба на паметта) и се нуждае от време на време от поливане. По време на празниците не забравяйте да потдържате почвата влажна.

вторник, 20 декември 2016 г.

Wollemia Nobilis / Уолемия нобилис / Волемия нобилис

Ботаническа градина, Бон, юни 2008
Wollemia Nobilis на български Уолемия нобилис или Волемия нобилис (все още няма научни статии с точното наименование на дървото) е вечно зелено иглолистно дърво, което е било открито през 1994 г. в закътано дефиле с влажен климат в зоната на Националния парк Уолеми в Нов Южен Уелс на Австралия. Видът е пречислен към род Wollemia. Wollemia е род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Родът е кръстен на Националния парк. В английско говорещите региони за име на дървото е възприето Wollemi pine, въпреки, че няма нищо общо с род борови.
В региона, където е открита не биха ползвали звуковото произнасяне като волемия и за това по-нататък ще използвам уолемия.
Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis) е "жива вкаменелост" (liwing fosil), тъй като тя представлява единствения останал член на древен род, датиращи от времето на динозаврите, от преди повече от 65 милиона години. Фосили на дървото се намират в периода до 200 милиона години назад.
Ботаническа градина, Дъблин, 2014
Дървото има изключително ограничено разпространение в естествена среда. През 1998 г. са преброени само 40 възрастни дървета и около 200 семенни фиданки в Националния парк Уолеми в Австралия. Това е причината да бъде със статут критично застрашена в световния червен списък на видовете.
Уолемия нобилис е високо дърво, до 40 м височина, със сравнително тясна корона. Зрелите индивиди имат множество стволове излизащи от основата. Дебелината на ствола може да достигне 1 метър диаметър, а кората е много силно напукана и неравна.

Уолемия нобилис е двуполово дърво. Женските и мъжки шишарки се срещат едновременно на един екземпляр като женските са на по-високите, а мъжките на по-ниските клони.

Видът е дългоживеещ. Измежду откритите има дърво на около 1000 години.

Уолеми се размножава вегетативно и от семена.
След откриването и са произведени множество растения от семена и резници и през 2005 те са разпространени в ботаническите градини по света, за да се провери издръжливостта и.

Кю гардънс, Лондон, 2016
Уолемия нобилис може да издържа на студено до -10 градуса по Целзий, но тези температури като екстремни, а не като средна минимална за зимата. За климатичните условията на България това означава почти невъзможно презимуване навън.

Моята първа среща е била още през 2008 година в ботаническата градина в Бон. Снимката горе е от това време като няма снимка на наименованието и. Вниманието ни към нея беше насочено от "трети" страни, дори не сам сигурна точно от кой.

След като знаех за съществуването на уолемия нобилис, когато ходех на посещение в ботаническите градини проверявах за такива дървета. 

Уолеми дървета на открито има в ботаническите градини в Дъблин и Лондон, освен в Бон. Може би няма в тези в Берлин и Копенхаген, или нямаше, когато съм ходила през 2014. Дърветата в Дъблин и Лондон са от партидата от 2005. И в трите града, където съм ги виждала, са по-севрни от България. Там е по-хладно като цяло, но през зимата температурите не стават толкова ниски.

Вече имам уолемия нобилис у нас в къщи.

Пъпките на Уолемито са покрити със смола. На снимката може да видите връхната пъпка на моята през ноември.
Официална страница на Уолемия нобилис / Wollemia Nobilis.

Други статии за Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis):


 




  

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Женски шишарки при секвоите

На снимката са женски шишарки на Метасеквоя, Секвоя семпервиренс и Гигантска секвоя.
Шишарките на метасеквоята са дребни и гладки - на снимката в ляво.
Шишарките на гигантската секвоя са доста по-едри и грапави - на снимката в дясно.
Шишарките на вечнозелената секвоя са средно между двете - дребни като на метасеквоите и ръбести като на гигантската.
Разположението на люспите и семената между тях са еднакви и за трите секвои.

петък, 9 декември 2016 г.

Клончета / ела и вечнозелена секвоя

Забелязва се сходството в белите успоредни ивици на задната страна на игличките на ела и вечнзелена секвоя / секвоя семперверенс.