 |
| пауловнии в полето |
Преди няколко години в България започна отглеждането на Пауловнии на земеделски земи.
Първоначално е била рекламирана като дървесина за горене, с екологичен аспект, защото расте бързо и вместо да се горят дървета по над 50 години може да се горят такива по на 10 години. Проекти за засаждане на плантации с Пауловнии вероятно са печелили и евро субсидии.
Друг елемент от рекламата е, че се отглеждат много лесно. Чела съм изказвания като: аз имам изоставяни едни земи, ще ги бодна и даже да не станат за друго поне за колове ще станат. Да уточня - за колове не могат да станат, защото в средата имат голяма кухина. те бързо порастват и стават дебели и са си направо за стълбове.
Пауловнията всъщност има много по-голямо приложение от дървесина за горене. На изток тя се използва за мебели. Зелената маса се ползва за фураж, а листата са толкова големи, че дори и те се горят. Освен това те имат голяма повърхност, както и всички по-тропични растения с интензивни процеси отделят доста кислород. Използват се дори кутийките на семената.
И така много хора решиха да пробват да засадят такива дървета. Но, трябва да се разбере какво наистина е необходимо, за да станат дърветата. Може да прочетете какви обработки на земята са необходими, как се засаждат и какви последващи дейности/обработки с необходими.
Имам наблюдения върху едно поле с такива дървета. При него са правени нещата, които са описани: първоначална дълбока оран, засаждане в дълбоки дупки, частично запълване на дупките със смеска, която е по-рехава, премахване на затревяването (не знам с хербицид или с механизирана обработка на почвата няколко пъти през летния период), поливна система с капково напояване с подпочвена вода от помпа и рязане на всички клони на достъпна от човек със стълба височина. В активния сезон поливането и дейностите, за които не се ползват трактори, се прави от двама души, които практически живеят на полето. Има много написани неща, че може без поливане или без нещо от другите мероприятия - не знам дали е така.
И все пак, да се замислим. Не може да се произведе дървесина, биомаса и кислород без да има вложени ресурси и енергия. Растенията ползват слънцето за енергия, но ресурси са им необходими. Никое растение не произвежда излишък, за другите, ако не ползва ресурси. Много растения могат да оцелеят с много ограничени ресурси. Но тогава те не произвеждат за другите. Ние трябва да отбележим колко ресурси влагаме за отглеждане на растенията, за да произведем дървесина, зелена маса и кислород. Ние трябва да направим равносметката. Водата у нас е ценен ресурс. Почвена смеска с естествени органични вещества при доста намаленото животновъдство, както и другите почвени съставки също се оказват ценни. А какво да кажем за обработката на земята, поливането с помпа? Машините горят нафта и отделят въглероден двуокис. И дори за производството на тези машини се ползват суровини. Дори в случая, който аз наблюдавам двама души имат сезонно работа. Но те не са местни и наистина живеят там, в полето, където е доста топло през лятото, при много полски условия, далеч от приятелите си, освен, ако те не са си такива. Ако пораснат още малко ще трябва дърветата да се пазят от зимни набези. Полето е твърде близо до населеното място и няма да им бъде простено от една определена група хора.
Кой ще направи ресурсен калкулатор, не само икономическа обосновка, за отглеждане на Пуловнии? Защо да ги отглеждаме на място, където не съвпада с тяхната естествена среда? Защо влагаме енергия да постигнем по-топъл от нашия климат, а на ksufr места, където климата е подходящ (съвпада с климата, от където произхождат) те са забранени като инвазивен вид?
Наистина отглеждането на дървета, които биха заместили горенето на дъбове е екологично. Пауловниите имат определен не лош коефициент за производството на топлина.
И все пак защо хората предпочитат дъбове? Защото горят бавно. Постоянното стоене до печката да се добавят дърва не е оферта. А има една странна зависимост между скоростта на порастване на дърветата и скоростта на горене. И тя е колкото по-бавно расте дървото, толкова по-бавно гори. Не знам дали ще успее да заменят с тези си качества пауловниите дъбовете. По принцип се счита, че от дървесината на пауловниите ще се правят пелети за горене. Но тогава в онзи калкулатор трябва да се прибавят и ресурсите за направата им.
И накрая моята гледна точка. Да се отглеждат дървета за горене на земеделска земя, която е поливна с помпа е анти на всичко. Това е земята за интензивно земеделие, мястото за отглеждане на зеленчуци и плодове! Това е мястото на онези прословути от миналото домати и ябълкови градини. За отглеждането им се изискват много повече ресурси, отколкото за пауловниите. Но все пак отглеждането на пауловнии не е лесно, без труд и без ресурси. Засаждането и оцеляването на дървета, независимо от това какъв вид са на места, които са пущинаци, на замърсени, ерозирали места и в градска среда е най-положителното начинание. Наистина това не е лесно, но може да се постигне с познаване на особеностите на мястото, както и с избора на подходящи видове. Не бива да се забравя, че някои сухи склонове, изглеждащи като пущинаци някога са били лозе или поне гори. Отглеждането на пауловнии на поливна земеделска земя е доста подозрително начинание, маскирано зад благородна зелена идея.
Отглеждането на пауловнии в градинките между сградите и парковете е добре. Ако не Ви се падат
косачи главорези п
ауловниите могат да пораснат доста бързо, но и там с описаните по-горе грижи.
Подарете нещо нестандартно за празниците - гинко дърво.
