Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през декември

Инструкциите за уолемия нобилис през декември

Може би не в първата година, но ако продължите да отглеждате Вашата уолемия нобилис в контейнер през следващите години тя може да стане превъзходно коледно дърво от времето на динозаврите.
Не забравяйте, че тя не може да се обслужи с джин и тоник / ракия или вино (които могат да доведат до временна загуба на паметта) и се нуждае от време на време от поливане. По време на празниците не забравяйте да потдържате почвата влажна.

Wollemia Nobilis / Уолемия нобилис / Волемия нобилис

Ботаническа градина, Бон, юни 2008

Wollemia Nobilis на български Уолемия нобилис или Волемия нобилис (все още няма научни статии с точното наименование на дървото) е вечно зелено иглолистно дърво, което е било открито през 1994 г. в закътано дефиле с влажен климат в зоната на Националния парк Уолеми в Нов Южен Уелс на Австралия. Видът е пречислен към род Wollemia. Wollemia е род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Родът е кръстен на Националния парк. В английско говорещите региони за име на дървото е възприето Wollemi pine, въпреки, че няма нищо общо с род борови.

В региона, където е открита не биха ползвали звуковото произнасяне като волемия и за това по-нататък ще използвам уолемия.

Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis) е "жива вкаменелост" (liwing fosil), тъй като тя представлява единствения останал член на древен род, датиращи от времето на динозаврите, от преди повече от 65 милиона години. Фосили на дървото се намират в периода до 200 милиона години назад.

Ботаническа градина, Дъблин, 2014

Дървото има изключително ограничено разпространение в естествена среда. През 1998 г. са преброени само 40 възрастни дървета и около 200 семенни фиданки в Националния парк Уолеми в Австралия. Това е причината да бъде със статут критично застрашена в световния червен списък на видовете.

Уолемия нобилис е високо дърво, до 40 м височина, със сравнително тясна корона. Зрелите индивиди имат множество стволове излизащи от основата. Дебелината на ствола може да достигне 1 метър диаметър, а кората е много силно напукана и неравна.

Уолемия нобилис е двуполово дърво. Женските и мъжки шишарки се срещат едновременно на един екземпляр като женските са на по-високите, а мъжките на по-ниските клони.

Видът е дългоживеещ. Измежду откритите има дърво на около 1000 години.

Уолеми се размножава вегетативно и от семена.

След откриването и са произведени множество растения от семена и резници и през 2005 те са разпространени в ботаническите градини по света, за да се провери издръжливостта и.

Кю гардънс, Лондон, 2016

Уолемия нобилис може да издържа на студено до -10 градуса по Целзий, но тези температури като екстремни, а не като средна минимална за зимата. За климатичните условията на България това означава почти невъзможно презимуване навън.

Моята първа среща е била още през 2008 година в ботаническата градина в Бон. Снимката горе е от това време като няма снимка на наименованието и. Вниманието ни към нея беше насочено от "трети" страни, дори не сам сигурна точно от кой.

След като знаех за съществуването на уолемия нобилис, когато ходех на посещение в ботаническите градини проверявах за такива дървета. 

Уолеми дървета на открито има в ботаническите градини в Дъблин и Лондон, освен в Бон. Може би няма в тези в Берлин и Копенхаген, или нямаше, когато съм ходила през 2014. Дърветата в Дъблин и Лондон са от партидата от 2005. И в трите града, където съм ги виждала, са по-севрни от България. Там е по-хладно като цяло, но през зимата температурите не стават толкова ниски.

Вече имам уолемия нобилис у нас в къщи.

Пъпките на Уолемито са покрити със смола. На снимката може да видите връхната пъпка на моята през ноември.

Официална страница на Уолемия нобилис / Wollemia Nobilis.

Други статии за Уолемия нобилис (Wollemia Nobilis):

• Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през декември
• Jurassic Christmas Tree
• Jurassic Christmas Tree 2
• Инструкции за отглеждане на уолемия нобилис през януари
• Уолемия нобилис през януари
• Уолемия нобилис през февруари
• Уолемия нобилис през март

 

  

Женски шишарки при секвоите

На снимката са женски шишарки на Метасеквоя, Секвоя семпервиренс и Гигантска секвоя.
Шишарките на метасеквоята са дребни и гладки - на снимката в ляво.
Шишарките на гигантската секвоя са доста по-едри и грапави - на снимката в дясно.
Шишарките на вечнозелената секвоя са средно между двете - дребни като на метасеквоите и ръбести като на гигантската.
Разположението на люспите и семената между тях са еднакви и за трите секвои.

Клончета / ела и вечнозелена секвоя

Забелязва се сходството в белите успоредни ивици на задната страна на игличките на ела и вечнзелена секвоя / секвоя семперверенс.

Амброво дърво в саксия

Това е амброво дърво в голяма кашпа. Както се вижда форматирано е да бъде плоско и да може да се разположи до стена. Така разположено и в максимална версия на почервеняване на листата, които контрастират на бялата стена.
Сянката от дърветата предпазва стената от нагряване, а частично и покрива. Един собсвеник на селски супер с площ може би около 200 квадрата каза, че като отсякъл дървото от южната страна сметката за ток през лятото се увеличила с 300 лева заради повишената консумация на климатика. Значи всяко дърво си заслужава цената.
Когато дърветата се отглеждат саксии растат доста по-бавно, защото имат ограничен ресурс. Но все някога дървото ще се наложи да бъде преместено навън. Амбровото може да продължи да се форматира малко по-плоско.

Амброво дърво като улично дърво

Амбровото дърво (Liquidambar styraciflua) има множество предимства, за да бъде предпочетено като дърво за озеленяване на улиците.
Естественото място на развитие на амбровите дървета е по-топло отколкото у нас. У нас те не се саморазмножават. В първите две години стъблата на малките растения са много тънки и не се вдървяват. Така те не могат да преживеят студения период и особено снежна зима. Повечето местни видове произвеждат много семена, които се разпространяват лесно и често в пространството наоколо могат да поникнат нови дървета, които трябва да се унищожат.
Дървото има красиви листа с много ясно изразен силует. Листата се разполагат така, че изцяло да се огряват от слънцето и от друга страна правят плътна сянка. През лятото са зелени, а през еснета преминават през различни цветове. Процесът на опадане на листата е бърз. Няма да се случи да се събират месеци, както е при чинара, с който имат известно сходство. Листата не се нападат от малките акари, които изяждат хлорофила, които обикновено харесват местните видове.
Дървото произвежда семена в топчета, които допълват красивия  вид на дървото. Но семената са малки, опадат бързо, нямат летящо пухче и остават само топчетата. Те опадат чак през пролетта и са сравнително тежки, падат само под самата корона.
Дървото не е много голямо и подлежи на форматиране с рязане. Не големия размер може да е проблем при първоначалното засаждане, но в ограниченото улично пространство могъщите дърветата често се режат доста жестоко.
Името, с което бихте го асоцирали е нещо, което мирише хубаво. Източник на такава миризма са елементи в кората на дървото. Кората на дърветата е ситно набраздена и не дълбока. Тя не се напуква грозно, не се бели, под нея не се развъждат насекоми.
Дървото излъчва по-скоро хубава миризма.
Дърветата не правят издънки и корените не излизат навън, за да разрушат настилките и тротоарите.
За съжаление аз много рярко съм виждала амброви дървета, засадени покрай улиците.

Вижте всички статии за амбровото дърво в Мадам Тюлип.

Вечнозелена секвоя и Гигантска секвоя

Вечнозелената секвоя (Sequoia sempervirens) или секвоя семпервиренс е вечнозелено иглолистно дърво, единствен жив представител от
род секвоя (Sequoia).
В България е известна гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum), която е единствен представител от род Sequoiadendron. Тя е интродуцирана у нас от Фердинанд и вече е сравнително често срещана в парковете и обществените градини, по-рядко в частни градини заради размерите си.
Друго дърво, метакевоя глиптостробоидес (Metasequoia glyptostroboides) e единствен представител на род  Metasequoia.
Трите рода формират подсемейство Sequoioideae.
Трите секвои са известни и като червенокорите дървета.
По заслуги на Фердинанд у нас има доста гигански секвои. Въпреки, че има вечнозелени секвои на отделни места дървото е почти неизвестно. Например дърветата от снимката са от България.
Много често става объркване при преводи на литература и дори дублиране между гиганската и венозелена секвои. Двете имат много общи черти. Най-важно имат обща територия на разпространение - западния бряг на САЩ в региона на щатите Калифорния и Сиера Невада и общо име - Секвоя. Счита се, че и двата вида разчитат на въздушната влажност в близост до преговата ивица за достигането на големите си размери, както и доживяване до хилядолетна възраст.

В България като се каже секвоя се разбира гигантската секвоя. Наистина има значение това, че царят е въвел дървото у нас. Например в Румъния не може да се видят големи дървета гиганска секвоя в парковете, а и малки не се срещат често. Дори в ботаническата им градина има само едно дърво. В Румъния е подходящо са блатни кипариси, някой го е заселил по-масово и има доста.
В други страни като Австралия, Англия, дори в самата САЩ може би по-известна е вечнозелената секвоя. За нея става въпрос в книги на Селинджър, в част от филмите на Нешънъл Джеографик. В преводите у нас обикновено се слага името на гигантската секвоя. Дори пред дърветата от снимката по-горе стои надписа от втората снимка.
Но има объркване и в обратна посока. В българската wikipedia има статия, където се споменава вечнозелена секвоя, но снимките са на гигантски секвои.

гигантска секвоя до Боянската църква

Освен прилики има и разлики.
Вечнозелената секвоя е най-високото дърво на Земята (и най-дългия жив организъм) - дървото Хиперион. Гигантската секвоя е най-голямото дърво Земята, по обем - дървото Генерал Шърмън.
Игличките на вечнозелената секвоя приличат на игличките на елите, а игличките на гигантската на тези на кипарисите.
Силуетите на дърветата в ранна възраст се различават. Възрастта, на която ние ги виждаме у нас е ранна  - максимум 100-200-300 години. Тя е много ранна в сравнение с върастта от 1000-2000-3000 години, до която могат да доживеят. На по-ранна възраст гигантската секвоя има по-ясен конусовиден силует, докато на вечнозелената е с по-разхвърлян. Счита се, че вечнозелената секвоя живее 1000 години по-малко от гигантската.
Вечнозелената секвоя е по-топлолюбива от гигантската. В списъка на USDA зоните за основните дървета (Министерството на Съединените щати на земеделието / United States Department of Agriculture / USDA) гигантската е в зона 6, а вечнозелената в зона 7. (Виж зониране на България)
Статиите, които съм чела за вечнозелената секвоя в Интернет са написани от хора, които смятат дървото за изключително. Суперлативите по негов адрес са много по-големи, отколкото нещата писани за гигантските секвои. Може би и аз вече спадам към хората харесващи много вечнозелената секвоя.
Ние вече знаем, че климата в България не е подходящ за достигане на голяма възраст и голяма височина на гигантските секвои поради липсата на въздушна влажност. Доста от дърветата, засадени преди 70-80 години, ако не са изрязани поради лошото ситуиране в близост до сгради, са достигнали размери, при които има значение тази влажност. Вече се забелязват признаци на засъхване на върховете им. Но дали няма и друга причина?
Навякъде у нас дърветта са засадени като единични или група дървета, най-често в градска среда или в близост до градска. Дървета, които са в бивши, но много бивши, разсадници, заедно с други видове дървета са образували нещо като малки гори и са в доста добро състояние. Приема се, че дивото състояние на всеки вид дърветата е масив, с преобладаване на този вид, като масивът заема голяма територия. В горските масиви условията създадени от местните растителни и животински обитатели са доста по-добри за съществуване на дърветата. Такива доста възрастни дървета в добро състояние могат да се видят в Борисовата градина, защото тя е почти гора, а мястото където са е Папиниерата, означаващо разсадник; в Кюстендил, на място, където в миналото също е било място като разсадник. Трите гигнтски секвои в двора на Боянската църква, засадени от царица Елеонора, също се развиват добре. Там целия регион си е гора.
Не е минало много време, от времето, когато хората са започнали да засаждат дървета масово за декорация или на места, които не са регион на естествено разпространение. За това не може да се направи сравнение с възрастта, до която могат да достигнат тези дървета. Счита се, че в регионите с близък климат до естествения на секвоите и по-специално с голяма въздушна влажност те са успешни. А в другите места?
Голяма част от дърветата, ползвани като декортивни биват унищожавани от градската среда или от хората преди да достигнат възраст от 100 години. Хората са използвали дърветата като основен градивен и енергиен материал в продължение на хилядолетия. Днес никой не знае пределната възраст на повечето видове, защото всички по-възрастните екземпляри са унищожени. Независимо, че този период е минал, че вековните или по-скоро доста по-възрастни от век дървета са защитени, където и да засадим дърво вероятността да оцелее над 100 години е много малка. Едва ли който и да е от нас ще го бодне в средата на някоя поне 100 декарова гора, разположена на недостъпно място. На всякъде другаде може да се окаже, че пречи на някого или на нещо, или може да стане за сеч.
Тези два вида секвои у нас са декоративни. И като такива се отглеждат главно в градска среда. В нея част от гигантските секвои вече страдат.
Дали да спрем да ги засаждме? Те и другите видове страдат, особено като достигнат голяма възраст, и то по-малка от 100 години.
А дали самия Фердинанд би ги донесъл тук, ако знаеше, че ще започнат да страдат и няма да изглеждат толкова добре?
И дали да започнем у нас да засаждаме и вечнозелена секвоя като знаем, че тя може би ще има същите проблеми при по-голяма възраст, защото според мен има твърде малко дървета за да се разбере?
Или може да се окаже по-подходяща? Или по-неподходяща за нашия климат?

• Женски шишарки при секвоите
• Семената на секвоите

Гинко билоба на входа на Шейново

Намерихме това дърво, благодарение на публикация в MaxMedica.
Според нея това е едно от най-старите дървета в България. Въпреки, че там се споменава 19 век други източници споменават началото на 20 век и дори 20-те години на 20-ти век като време за засаждане на дърветата в докторската градина, а вероятно и това на входа на АГ Шейново.
Дървото е толкова орязано, че дори не го видях при първо минаване.

А пазача на портала пита: Знаете ли какво е това?
И после обясни: Алое вера!

Метасеквоята пред блока

Метасеквоята пред блока, първа есен извън двора на село.

Зависима ли е метасеквоята от водата

Това е сложен въпрос, който си задавам напоследък.

Гледайки дърветата в ботаническите градини (Дъблин, Лондон), където дърветата са разположени покрай езерата тя е зависима от водата. Но може този подход да е избран по-отдавна, когато хората не с имали достатъчно опит и наблюдения за самите метесеквои, на базата на сходството и с блатния кипарис, който е зависим от вода.
Най-високата метасеквоя, която съм виждала е тази от снимката. Но според източници, които я наблюдават от близо това се дължи на обилното количество вода, което постоянно се излива около корените и.
Метасеквоята в парка Бунарджик е по-висока от околните дървета. Може ли за това да има принос близката чешмичка, ако водата подземно се оттича близко до корените и? Но тогава трябва и съседните дървета да са толкова високи.
Метасеквоята в Бачковския манастир е доста стара, без признаци на засъхване, засадена на терен, който може да е облагороден от дейността на манастира, но в дълбочина вероятно почвата е камениста. Но и там има чешмичка много наблизо с възможност за оттичане в нейна посока. И манастирските чешмички работят целогодишно без спиране за разлика от парковите.
Метасеквоята в двора на математическата в Пазарджик имаше почти всекидневен поливач в първите 3 години, но вече няма такъв, а продължава да расте бързо без признаци на засъхване.
Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов в София вероятно има някакво минимаално допълнително поливане (освен от дъжда), но едва ли е съществено, камо ли много.
Каквото и да е поливането на тези дървета в Пловдив в предимно бетоновата среда наоколо и температурите там, ако е зависима от вода трябваше да има езерце, а не скална алея.
И т.н. още много примери на за и против.

Метасеквоята пред строителния техникум в София беше подменена

След като оцеля една година на това място метасеквоята умря от неполиване от моя страна.
По моя инициатива беше подменена. Надявам се, че сега, когато е посадена в по-подходящо време ще оцелее. Разбира се пак зависи от поливане от моя страна.

Метасеквои и лирови дървета

Кът с 2 метасеквои, 2 лирови дървета и една вечно зелена магнолия. Има и два сребристи смърча. Мястото е аранжирано като скален кът към заведение и е затворено за навлеци. Дърветата са малко на гъсто за това място, но и трите вида не растат на широко, а на високо.
На заден план е прелезът, който съм пресичала в Пловдив всеки ден като съм ходила към училището.
В Пловдив много по-често срещам метсеквои, отколкото в София, въпреки че е по-топло и сухо.

Гинко дървото в парка в Синеморец

Когато отидохме беше абсолютно изсъхнало и листата бяха пожълтяли, за да може да премине към есента по-рано.

Аз на алеята с Гинко дърветата в Поморие

Вижте снимки на алеята от 2012 и от 2008 години.

Метасеквоята в къщата на Георги Диков в Синеморец

За коригиране на правата посока на метасеквоята беше завързана с колани за странични обекти. Дървото е леко наклонено от вятъра, не е загубило правата посока.

Вижте дървото през 2015.

Метасеквоя и блатен кипарис

Опадащо крайно листо на метасеквоя и блатен кипарис.

Други статии за паралел между метасеквоя и блатен кипарис:

• Метасеквоя и Блатен кипарис, Пловдив
• Блатен кипарис и метасеквоя, ботаническа градина Дъблин
• Метасеквоя и Блатен кипарис, двугодишни семенни фиданки
• Блатен кипарис и Метасеквоя,Бон, парка по Рейн (Freizeitpark Rheinaue) 
• Блатен кипарис и метасеквоя, кралската ботаническа градина Кю Гардънс, Лондон

Гинко дървото пред църквата в Дебръщица

Гинко дървото пред църквата в Дебръщица се развива добре, независимо от школуването му
през миналата година.
Гинко дървото през 2015
Гинко дървото през 2013

Блатен кипарис и метасеквоя

Дървета в кралската ботаническа градина Кю Гардънс, Лондон.

Блатен кипарис и метасеквоя

Дървета в ботаническата градина в Дъблин.

Е има и други дървета на снимката, но двете са водещи на снимката и се надявам да се познават.

Първият ми блатен кипарис

Първият ми блатен кипарис все още живее в саксия.
Блатният кипарис през 2010, все още в София.

Метасеквоята в математическата в Пазарджик

Въпреки липсата на поливане, особено през лятото, метасеквоята в двора на математическата, расте и се развива също толкова добре, както и преди.

Гинко дървото при църквата Света Богородица, 2016

Дървото през 2015.
Дървото през 2011.

Дървото през 2010 § 2008.

Трите Гинко дървета в градинката на мавзолея вече са 2

Малкото, подменено в тази година гинко е изчезнало.
Няма следи от него, не е изгризано, не е изсъхнало.
Дано някъде да е останало живо.

Убила съм метасеквоята пред строителния техникум в София

Всичко друго беше ок, оказа се, че не съм я поляла навреме.

Трите Гинко дървета в градинката на мавзолея

Едното от тях беше подменено в тази пролет.
Дърветата през 2010 година.

Трите свещени дървета, засадени в ШамБаня

Секвоя семпервиренс (Sequoia sempervirens)

Гинко билоба

Метасеквоя глиптостробоидес / Metasequoia glyptostroboides

Засаждане на Секвоя семпервиренс

В градината на ШамБаня беше засадена първата секвоя семпервиренс (вечнозелена), на
открито в защитено обществено пространство.
В България има такъв вид големи дървета, но много рядко. Цар Фердинанд е внесъл и популяризирал гигантската секвоя, а не тази. Сега у нас има доста на брой големи гигантски секвои, а вечнозелени почти няма.
Разбира се в тук трябва да се включи и секвоята в двора, което все още е малка, но е преживяла там 5 години

Метасеквоята в Балчик

Метасеквоята в Балчик в ботаническата градина.
Тя е част от плачещата градина.

Метасеквоята в Балчик

Бонбонено дърво в резиденция Евксиноград

Бонбонено дърво

Бонбонено дърво
Hovenia dulcis

Бонбонено дърво

Метасеквоята при Архитектурния университет

Метасеквоята при Архитектурния университет, засадена през миналата година, е загинала.
Тя беше много зле след сланите. Но сега вече е съвсем умряла

Амброви дървета в парк Гео Милев

Амброво дърво

Амброво дърво

Гинко дървета в парк Гео Милев

Колко грешки има в надписа?

Пише
МЕТАСЕКВОЯ 
ЛИПТОС СТРУГОИДЕС

Надписът е върху дървото в двора на Бачковския манастир.

Метасеквоята пред строителния техникум в София

Метасеквоята пред строителния техникум в София, много близо до метростанция стадион "Васил Левски". Аз избрах мястото - много комуникативно и напълно защитено от домашни кучета. Уличните са по-възпитани в респект от природата, нямат стомашни проблеми и психични отклонения, предадени им от стопаните. За сега и косачите спазват дистанция.
И още нещо - от както има ограда вероятността да стане пряка пътека за преминаване на хора клони към нула. Даже любителите на школуването не биха си направили труда да заобиколят оградата и да приложат уменията си.

Метасеквоята на Жулио Кюри и Чехов

Сигурна съм, че имам снимка на това дърво от преди в блоговете си. Аз съм го намерила още през 2007 година. Но не мога да намеря публикация.

метасеквоя

Блатен кипарис, Пазарджик

Блатният кипарис (Taxodium Distichum) в градинката зад банята в Пазарджик.
Ако се сравни с мен е над 4 метра. Но тази пролет е твъре жълт.
Блатният кипарис през 2015. 

Метасеквоя в офиса

Растението е отглеждано изцяло в домашни и офис условия до този момент. За това тази
метасеквоя не е много голяма. Офисът, в който се преместихме през февруари е доста осветен и аз я преместих тук, защото е и широко.
Метасеквоята е семенна фиданка от 2013.
Метасеквоята расте бързо в естествена среда, но както всички други при ограничен ресурс растежа е доста по-бавен. Може да живее максимум още една година в офис среда.

Метасеквоя, Монди

Дърво Метасеквоя в двора на Монди в град Стамболийски.

Метасеквоя и Блатен кипарис, Пловдив

Тези две дървета са метасеквоя и блатен кипарис.

Метасеквоя и Блатен кипарис

Метасеквоя и Блатен кипарис

Блтният кипарис е засаден там преди 3-4 години.

Защо са го засадили там?
Дали тези, които са го зaсадили са знаели, че са различни дървета?
Или са го засадили по съвместителство, за да може да видим разликите?

Засаден е много близо до метасеквоята, а двете са сравнително бързорастящи големи дървета. Мястото в тази градина не е голямо. Дърветата са доста нагъсто засадени.
Блатния кипарис е по-свтлолюбив от метасеквоята,  но е засаден от сенчестата и страна.

За сега растат заедно и ако има желаещи могат много лесно да видят приликите и разликите.

За протокола - в същата градина им още една метасеквоя и още един блатен кипарис с размерите на тези, но не са близо едно до друго и до тези. Другият блатен кипарис е на по-сенчесто място от този и съответно вече има проблеми с растежа.